Имало едно време една майка и нейната дъщеря. В историята присъства и една кутия. Но за нея след малко. Действието се развива около Коледа, по времето на подаръците. През въпросната година парите в семейството не достигали и майката много се ядосала на малката си 5 годишна дъщеричка, за дето е изхабила цяла ролка от позлатената опаковъчна хартия. И то, за да увие една единствена кутия. Когато дошло време за подаръците, малкото момиченце поднесло кутията на майка си и казало : -Това е за теб, мамо. Майката се засрамила, задето наказала преди това детенцето си, но гневът отново я изпълнил, когато отворила кутията. Кутията била празна. Тя се обърнала към дъщеря си със строг тон : - Млада госпожице, не знаеш ли, че когато подаряваш подарък, в кутията трябва да има нещо? Сълзички напълнили детските очи : - Но, мамо, тя не е празна. Аз слагах целувки в нея, докато тя се напълни. Майката била съкрушена. Прегърнала малката си дъщеричка, молейки я да й прости … И да се върнем в сегашно време. Майката все още пази кутията пълна с целувки. През всичките тези години, когато била обезкуражена, тя отваряла кутията и си взимала от невидимите целувки. Любовта на детенцето й стопляла сърцето й. Нека всеки от нас да има щастието да получи една такава кутия. Пълна с любов. Понякога се иска само да издухаш праха от капака й и да я отвориш. а друг път просто да си спомниш, къде я остави за последно. Ще я намерите ! Ние знаем !
